В началото на XIX век в Европа и Северна Америка, вместо листа и животинска кожа, за бебешки пелени започнали да използват памучни и ленени парчета плат, които се захващали с безопасни игли около кръста на детето.
От 12 памперса на ден се нуждаят новородените, а бебетата – средно от 8. Около 25 000 часа прекарва бебето в пелени през първата година от живота си и се нуждае 6000 пъти от смяната им.
5 века са необходими на една пелена за еднократна употреба, за да се разгради в природата, поради което тези пелени са най-голямата екобомба сред битовите отпадъци. 323 милиона пелени отиват на сметищата, само в България, всяка година, a в света – 18–20 милиарда. Конвенционалните пелени за еднократна употреба са третият най-голям „принос” към депата в света.
100 вируса могат да оцелеят в замърсената пелена до 2 седмици.
Първите пелени от абсорбираща целулозна материя били създадени през 1944 г. в Швеция. Тъй като по време на войната памукът бил дефицитен, шведската компания за хартиени изделия Pauliström предложила в платнените пелени и гумените гащи вместо него да се слага целулозна вата. Тя обаче не само била груба към бебешката кожа, но и се разпадала на малки топчета при намокряне.
Първите водонепромокаеми пелени за еднократна употреба са плод на въображението на Марион Донован, млада майка, редактор в Harper's Bazaar. Доведена до отчаяние от всички дейности, свързани с пелените за многократна употреба – пране, избелване и сушене, тя сваля завесата си за баня, нарязва я на парчета и сяда пред шевната машина, твърдо решена да създаде покритие за пелена, което би предотвратило изтичане. Пет години след изобретяването на водонепромокаемата пелена, през 1951 г., Донован продава патента си за 1 милион долара.
1961 г. на пазара в САЩ се появяват първите еднократни пелени на компанията Procter&Gamble. Заслугата е на изследователя Виктор Милс, който няколко години преди това е развил идеята на Марион Донован, докато наблюдавал грижите за собствения си внук.
12 години след американките и европейските майки получили възможността да си спестят част от ежедневните дейности по отглеждането на едно бебе. Първите пелени за еднократна употреба на Стария континент се появяват в Германия през 1973 г. В България официалната им продажба започва едва през 1994 г.
Между 24-ия и 30-ия месец, специалисти препоръчват да започне „тоалетната тренировка”. Последните проучвания показват, че усилията малчуганите да се обучават твърде рано, може да доведат до обратен резултат. Децата, започнали обучението на 18 месеца, не успяват да се научат до 4-годишна възраст, а тези, започнали на две, обикновено се научават до 3-тия си рожден ден.