×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Наложените мерки дават резултат, натискът върху здравната система в Шумен леко отслабва. Това заяви д-р Йорданка Маринова от Многопрофилната болница.

    В COVID отделенията на здравното заведение са настанени 227 души, от които 172 са с положителен PCR тест, очакват се резултатите на останалите.

    През вчерашния ден са приети и изписани по 10 души.

    В шуменската болница е постъпило бебе на година и 7 месеца с коронавирусна инфекция. Продължава лечението на друго 9-месечно бебе. Двете деца са в задоволително състояние, каза още д-р Йорканка Маринова.

    Вчера е починала 79-годишна жена с доказан COVID, днес битката с болестта са изгубили и двама мъже – на 58 и на 72 години.

    Източник: БНР

    Уважението е „прозорец” към добрите взаимоотношения в семейството. Уважението означава да има положителни чувства, засвидетелстващи положителна оценка и почит към хората. Уважението е нещо, което даваме и получаваме. Очакваме другите да ни уважават в замяна на уважението, което проявяваме. Уважението се изгражда с времето, но лесно може да бъде загубено във взаимоотношенията между хората.

    Много често се питаме как да научим детето на уважение към друг човек?

    Когато на децата им бъде обяснено какво е уважението, то това ще им помогне да изградят смислени и силни връзки с другите, така че да се научат да се уважават един друг.

    Друг основен въпрос, който си задаваме като родители е защо понякога децата не ни уважават? Много често ние – родителите, чувстваме, че губим уважението на децата си, и в същото време, че губим положителното влияние, което можем да окажем върху тях. Опитваме се да възпитаваме най-милото си на социална отговорност, приемливи поведенчески модели, морални ценности, и един ден оставаме с усещането, че някъде сме сбъркали. Всеки един от нас, като родител се старае да  обясни на детето, че трябва да се уважават възрастните, роднините, учителите, приятелите и т.н. По този начин считаме, че нещата са чудесни, но едно е да помолим детето да бъде мило с другите (нещо, което се изисква и друго да поискаме да проявява уважение (нещо, което трябва да се спечели, заслужи). Уважението във взаимоотношенията се печели и от двете страни. Много често не обръщаме внимание когато си комуникираме с детето и самите ние не проявяваме уважение към него. Това не означава, че не обичаме децата си или че сме лоши родители. Да научим детето си на уважение е отговорна задача. Неслучайно уважението започва от вкъщи и от личния пример на родителите.

    Как да начучим детето на уважение?

    • Основното е да проявим уважение към самите нас, след това и към детето. Детето адаптира отношението си към него спрямо нашето отношение.
    • За да получим уважение е необходимо да се научим да се вслушваме в това което казва и да се опитаме да анализираме думите на детето ни.
    • Необходимо е да обръщаме внимание на детето си, докато говорим с него, като поддържаме зрителен контакт и истински интерес.
    • Необходимо е да покажем на практика, че детето е важно за нас, че то заслужава вниманието и времето ни.
    • Да покажем, че уважаваме мнението на детето, тогава то ще направи същото с нас.
    • Да насърчаваме детето на независимост, както и да търсим ситуации, при които то може да действа отговорно.
    • Когато допуснем грешка, трябва да имаме сили и смелост да я признаем и да се извиним на детето, да не се страхуваме, че подобно признание ще се отрази лошо върху позитивния ни имидж на родител, в действителност това, на което ще научим детето е, че всеки прави грешки.
    • Цялото семейство да бъде ангажирано в извършването на добри дейности за да се изградят споделени решения, като по този начин да се покаже съпричастност за преодоляване на разделението между поколениятята.
    • Когато детето направи грешка или се провали в нещо, не трябва да го обиждаме, да се срамуваме от него или да го порицаваме. Децата се нуждаят да ги приемем такива, каквито са и да признаваме постиженията им, когато са ги заслужили.
    • За да може едно дете да промени поведението си, ние трябва да се съсредоточим върху позитивите му, за да ги подсилим, да видим потенциала и признаем талантите му. Децата трябва да знаят, че имат стойност като човешки същества. За да може едно дете да уважава другите, преди всичко то трябва да уважава себе си.
    • Доверието и добрите взаимоотношения с нашето дете са важни за възпитанието на уважение. Ако между нас и детето отсъства доверие, няма как да осъществяваме взаимоотношения позоваващи се на уважение.

    Milenita May

    Да ви разкажа за нашата история ли? Ами най-хубавото е, че се разви щастливо. Вече имаме най-големия дар, който едно семейство може да си пожелае (освен здраве) – малката Дара.

    Останалото дали има значение? О да, определено има. Понякога ми се иска да изтрия годините, в които търсехме и не намирахме, опитвахме и не ставаше, надявахме се, но напразно. Но това е бил нашият път и явно е трябвало да минем през всяка една от тези тежки минути и всяко едно преживяване е било изпитание, което ни е доближавало до мечтаното.

    Годините вече не ги броя колко са – може би 6, но май са повече. Минахме през всички етапи, почти като по учебник. Първо отричах, че това, което ми казват лекарите, е истина, смятах, че все трябва да има някакъв начин. После се опитвахме да намерим какви ли не други начини, хващахме се за всяка сламка, която някой ни подадеше – алтернативно лечение, енергийна терапия, чудотворни места, църкви, билки... Междувременно депресията се настаняваше в живота ни неусетно, но непоклатимо. А след време, може би след n-тия неуспех, вече си страшно изморен и си казваш: „Ами каквото ще да става!“.

    Някъде по средата на този път срещнах и „Майки за донорството“. Благодарение на организираните от „Искам бебе“ групи за псхологическа подкрепа за жени с репродуктивни проблеми успях да се оттласна от дъното след загубата на първата бременност и имах късмета да се запозная с Вики и Мариела, които бяха гости на групата една вечер. Така за нас започна ново пътуване към мечтаното. То не беше лесно и продължи повече от две години, с много изследвания, процедури и два нови неуспешни инвитро опита. Този път обаче не се чувствахме сами, защото „Майки за донорството“ бяха плътно до нас и усещахме тяхната подкрепа.

    Благодарна съм на тях и на всички лекари, които с усилията си успяха да се преборят с постоянно изникващите проблеми и усложнения.

    А за жената, която дари свои яйцеклетки, каквото и да кажа, ще бъде малко. Ако можеше да чуе мислите ми и да влезе в сърцето ми всеки път, когато гушна Дара, щеше да разбере колко безценно е това, което е направила. Благодаря за любовта, с която е положила всички усилия, за да ни даде шанса. Защото само жест на голяма любов и безкористност е способен да пребори всички препятствия, през които минахме, и аз вярвам, че именно това ни помогна. Нейната енергия и нейната любов са били и са във всичко хубаво, което се случва на нас и на нашето малко момиче. Ние можем само да й изпратим нашата огромна благодарност и да вярваме, че този, който раздава справедливост в този свят, ще я възнагради заради щастието, което ни донесе.

    На хората, които вървят сега по нашия път, не мога да им кажа да не се отчайват и да бъдат винаги позитивни, защото със сигурност ще минат през много разочарования. Не мога да им кажа, че всичко ще бъде наред, защото най-вероятно много неща няма да са наред. Не мога да им кажа, че със сигурност ще получат това, за което мечтаят, защото, за съжаление, животът невинаги е справедлив. Но бих ги посъветвала да бъдат активни в намеренията си и да се информират само от компетентни лица, да търсят навреме медицинска помощ и въпреки всичко, с което ще се сблъскат, все пак да не се отказват. Още в детските приказки ни учат, че пътеката до приказното царство може да е доста страшна и предизвикателна, но ако много силно искаш да стигнеш там, ще се намери начин.

    Текст: Боряна Първанова, от София, 42 год. / брой 2017

     
     
     

    Изписаха хилядното бебе за 2020 г. на Майчин дом - Варна.

    Малкият юнак Християн проплака в ръцете на акушер-гинеколога д-р Цонев, а родителите изказаха специалните си благодарности на целия екип на АГ отделението за положените грижи и внимание.

    Бебето с пореден номер 1000 е момче, с перфектните размери от 50 см и 3090 г.

    Момченцето и неговите родители бяха специално поздравени от икономическия директор на Майчин дом – г-жа Якова, която им поднесе златна плочка с логото на лечебното заведение и ваучер за фотосесия

    Спомняте ли си кое беше последното ви сбъднато желание? Аз – да! Пожелах си да стана майка, случи ми се – ура! Знаете ли как реагирах, когато видях положителния кръвен тест за бременност – ами изумително забавно. Всички в клиниката разбраха, че аз съм бременна. По онова време това беше моят свят - стъпките към бременността.

    Останалите пациенти ме гледаха странно, а акушерките се подсмихваха под мустак и видимо се радваха с мен. Като се замисля… толкова много хора научиха, че в мен живее Чудо, преди моят съпруг да има възможността да се зарадва. Скачах, танцувах, пеех, после се разплаках – хиляди емоции в няколко минути пред лабораторията. Отидох да си взема резултатите лично, не ги бях гледала в приложението за изследвания, а реших да се позиционирам на място. Не ме беше нито срам, нито страх да изразя ентусиазма си – та аз бях чакала този миг толкова време.

    Когато се окопитих, реших да се разходя наоколо – да видя отблизо къде са кабинетите за женска консултация. Толкова пъти си представях, че чакам там бременна – а сега моята точица беше в мен.

    Не съм суеверна и не можах да запазя тайната -  след моя съпруг, информирах всички баби, дядовци, майки и бащи, родата до пето коляно и близките ни приятели. Повечето от приятелките ми бяха в шок, че им споделям толкова рано, още преди да е минал първият преглед. Наговориха ми наистина страшни неща за това какво би могло да се обърка. Е, аз много добре знам подробностите по темата, но тактично си замълчах, защото иначе трябваше да се скараме.

    Дойде и моментът на първия преглед – видяхме точката, чухме сърцето и плода си отговаряше на гестационната седмица (аз знаех кога съм заченала, защото бях с инвитро процедура). С риск да ми се смеете, ще кажа, че повече удоволствие да си споделям изпитвах във форума за майчинство, защото там намерих сродни дружки и те ме разбираха. Някак приятелките в реалния свят не успяха да влязат в моите обувки, за съжаление, аз винаги се поставях на тяхно място, ако имаха проблем. В замяна не получих нищо насреща и ми стана тъжно.

    Сега коремчето ми е значително голямо, терминът ми е през февруари, и се разхождам с най-гиганстката усмивка. Щастлива съм, шумна съм и искам да кажа на целия свят… бременна съм с детето, което чаках да ми се случи 4 години!

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени