Да ви разкажа за нашата история ли? Ами най-хубавото е, че се разви щастливо. Вече имаме най-големия дар, който едно семейство може да си пожелае (освен здраве) – малката Дара.
Останалото дали има значение? О да, определено има. Понякога ми се иска да изтрия годините, в които търсехме и не намирахме, опитвахме и не ставаше, надявахме се, но напразно. Но това е бил нашият път и явно е трябвало да минем през всяка една от тези тежки минути и всяко едно преживяване е било изпитание, което ни е доближавало до мечтаното.
Годините вече не ги броя колко са – може би 6, но май са повече. Минахме през всички етапи, почти като по учебник. Първо отричах, че това, което ми казват лекарите, е истина, смятах, че все трябва да има някакъв начин. После се опитвахме да намерим какви ли не други начини, хващахме се за всяка сламка, която някой ни подадеше – алтернативно лечение, енергийна терапия, чудотворни места, църкви, билки... Междувременно депресията се настаняваше в живота ни неусетно, но непоклатимо. А след време, може би след n-тия неуспех, вече си страшно изморен и си казваш: „Ами каквото ще да става!“.
Някъде по средата на този път срещнах и „Майки за донорството“. Благодарение на организираните от „Искам бебе“ групи за псхологическа подкрепа за жени с репродуктивни проблеми успях да се оттласна от дъното след загубата на първата бременност и имах късмета да се запозная с Вики и Мариела, които бяха гости на групата една вечер. Така за нас започна ново пътуване към мечтаното. То не беше лесно и продължи повече от две години, с много изследвания, процедури и два нови неуспешни инвитро опита. Този път обаче не се чувствахме сами, защото „Майки за донорството“ бяха плътно до нас и усещахме тяхната подкрепа.
Благодарна съм на тях и на всички лекари, които с усилията си успяха да се преборят с постоянно изникващите проблеми и усложнения.
А за жената, която дари свои яйцеклетки, каквото и да кажа, ще бъде малко. Ако можеше да чуе мислите ми и да влезе в сърцето ми всеки път, когато гушна Дара, щеше да разбере колко безценно е това, което е направила. Благодаря за любовта, с която е положила всички усилия, за да ни даде шанса. Защото само жест на голяма любов и безкористност е способен да пребори всички препятствия, през които минахме, и аз вярвам, че именно това ни помогна. Нейната енергия и нейната любов са били и са във всичко хубаво, което се случва на нас и на нашето малко момиче. Ние можем само да й изпратим нашата огромна благодарност и да вярваме, че този, който раздава справедливост в този свят, ще я възнагради заради щастието, което ни донесе.
На хората, които вървят сега по нашия път, не мога да им кажа да не се отчайват и да бъдат винаги позитивни, защото със сигурност ще минат през много разочарования. Не мога да им кажа, че всичко ще бъде наред, защото най-вероятно много неща няма да са наред. Не мога да им кажа, че със сигурност ще получат това, за което мечтаят, защото, за съжаление, животът невинаги е справедлив. Но бих ги посъветвала да бъдат активни в намеренията си и да се информират само от компетентни лица, да търсят навреме медицинска помощ и въпреки всичко, с което ще се сблъскат, все пак да не се отказват. Още в детските приказки ни учат, че пътеката до приказното царство може да е доста страшна и предизвикателна, но ако много силно искаш да стигнеш там, ще се намери начин.
Текст: Боряна Първанова, от София, 42 год. / брой 2017